Въведение в гръцките и римски надписи

ОСНОВНИ ТИПОВЕ ГРЪЦКИ И ЛАТИНСКИ НАДПИСИ

 

Надгробни надписи

 

Гръцки надгробни надписи

През най-ранната епоха представляват обикновени каменни плочи или блокове; постепенно започват да ги украсяват – с орнаменти в горната част, , с релефни или рисувани изображения; особено популярни са релефите със сцена на погребално угощение и изображенията на конник; характерни са и релефите с портретни изображения.

Най-ранните текстове съдържат само името на покойника – лично (в именителен падеж) и бащино (в родителен), например Павзаний, син на Аполоний; по-рядко името на покойника стои в родителен падеж (т. е. се подразбира „гроб / паметник на“). Жените са представени или с името на баща си, или с името на съпруга си, като за пояснение може да се добави ΓΥΝΗ „жена“ или ΘΥΓΑΤΗΡ „дъщеря“; понякога са споменати и бащата, и съпругът. Често пъти върху един паметник са изписани имена на няколко покойници, напр. съпруг и съпруга, баща и син, братя. При хора от друг град може да се добави и означение за произхода им, например „Криномен, син на Енопид. Дема, (дъщеря) на Аристокъл, от Амфиполис, жена на Криномен“. Постепенно (през елинистическата и най-вече римската епоха) съдържанието на текстовете започва да се разширява, например с прибавяне на похвални епитети или поздрава ΧΑΙΡΕ / ΧΑΙΡΕΤΕ „сбогом“ (буквално „радвай(те) се“). Главно през римската епоха се среща и означаване на годините на живота („живя ... години“). Много често възрастта се закръгля към 5 или 10 (съответно когато не е закръглена, това показва по-специално отношение към покойника); обозначаване на точна възраст, включително дори с месеци и дни, се прави за деца. Съобщаването на причината за смъртта е рядкост. По-често, особено за деца, може да се добави някакъв епитет, който да изрази чувствата и отношението на поставилия паметника, напр. „на най-сладката си рожба“. Обозначава се и кой е поставил паметника; може да има глаголна форма, но нерядко конструкцията е без глагол, а в края на текста се поставя формулата ΜΝΗΜΗΣ / ΜΝΕΙΑΣ ΧΑΡΙΝ „в памет, за спомен“. Обичайно е поставянето на надгробен паметник приживе, например след смъртта на член на семейството се прави общ надгробен паметник, в който се включват и живите членове, като това се означава в текста на надписа; използва се и изразът ΖΩΝ ΚΑΙ ΦΡΟΝΩΝ („приживе и със здрав разсъдък“), като поставящият надписа съобщава, че прави надгробния паметник и „за себе си“. Може да се означи и с чии средства е издигнат паметникът, например „от собствените си средства“. Под влияние на латинските надписи в началото на надписа може да се постави посвещението „на Подземните богове“ (ΘΕΟΙΣ ΚΑΤΑΧΘΟΝΙΟΙΣ), съответстващо на латинското Dis Manibus. В надписи върху саркофази се изписват заплахи за глоби в случай на полагане на друг покойник, преупотребяване или оскверняване на саркофага. Тези глоби се дължат или на провинциалната хазна, или на градската каса, а обикновено и на двете. Понякога се предвижда и награда за този, който съобщи на властите за извършеното престъпление.

В късноантичните надгробни надписи по правило се използва формулата ΕΝΘΑΔΕ ΚΕΙΤΑΙ / ΚΑΤΑΚΕΙΤΑΙ „тук е погребан“ и се съобщава датата на смъртта с месец, число (и ден от седмицата) и година, обозначена чрез числото на индиктиона и имената на консулите (понякога и поредната година от управлението на императора).   

Латински надгробни надписи

В началото на надгробните надписи от ІІ-ІІІ в. сл. Хр. стои фразата DIS MANIBVS, понякога и DIS MANIBVS SACRVM – „посветено на Подземните богове“; липсата ѝ обикновено означава, че надписът е по-ранен. В повечето случаи DIS MANIBVS се изписва самостоятелно (и с по-едри букви) в горната част на надгробния паметник, много често съкратено с началните букви D M, разположени симетрично на реда.

Следва името на покойника, което може да бъде в именителен, родителен или дателен падеж.

Сетне се означава възрастта, а за войниците и ветераните – и годините военна служба. Обичайните изрази са vixit annos/annis ..., militavit (или meruit) annos/annis ... „живя ... години, служи във войската ... години“. Най-вече за деца освен годините се означават и месеци и дни. При възрастни хора, напротив, годините често се закръглят до 5 или 10. По правило годините се изписват с числа; изписването с думи е рядко и свидетелства за по-специално отношение към покойника. В по-редки случаи може да се посочи и причината за смъртта, например „повален от болест“, „убит от враговете“, „загинал при пожар“.

След това може да се добави фраза със смисъл „тук почива/е погребан(а)“ – най-често hic situs (sita) est, по правило съкратено H·S·E·.

При повечето надписи се означава и кой е издигнал надгробния паметник, като се използват глаголите fecit „направи“, posuit „направи“ или faciendum curavit „погрижи се да бъде направено“ (съкратено F·C·). Доколкото е било обичайна практика човек сам да си издигне паметник още приживе (например при смъртта на друг член от семейството), това изрично се обозначава в текста на надписа, например „... приживе направи за себе си и за своите близки“. Когато друг издига паметника, се отбелязва връзката му с покойника, например „синът направи за баща си“, „съпругът направи за съпругата си“. Много често в края на надписа е включен и някакъв епитет, отнасящ се за покойника, като bene merenti „на заслужилия“ (най-често съкратено, напр. B·M·); или прилагателно име в превъзходна степен – piissimo/pientissimo, carissimo/carissimae, dulcissimo. Когато паметникът е издигнат според завещанието на покойния, това се отбелязва с формулата ex testamento (fieri iussit) „(заповяда да бъде направено) според завещанието“ или съответно към името на издигналия паметника се добавя heres „наследник“. Ако мястото на гроба не може да бъде използвано от наследниците на покойния, това се съобщава с формулата H·N·S = h(eredem) n(on) s(equitur) „(правото върху гроба) не преминава върху наследника“. Понякога се означават и размерите на гробния парцел: IN·F·P·... IN·A·P·... = in f(ronte) p(edes) ..., in a(gro) p(edes) ... – „лицева страна ... стъпки, навътре ... стъпки”.

В края на надписа могат да се поставят пожелания към мъртвия като sit tibi terra levis (S·T·T·L) („лека ти пръст“) или vale/(h)ave („сбогом“).

 

По-подробна информация, излизаща извън шаблонните формули, за починалите и за хората, издигнали паметниците, се открива най-вече в надписите в стихове. При тях също могат да се използват готови фрази и цитати от известни поетични произведения и автори (в гръцките надписи най-вече от Омир, а в латинските – от Вергилий и Овидий), но често се появяват и оригинални мисли и искрени емоции.

Посветителни надписи

 

Най-често се изписват върху олтари, плочки с релефно изображение на божеството, олтари, постаменти за статуи, колони и маси за посветителни дарове. Изборът на паметник, който да се посвети, зависи и от местните обичаи, и от традициите на конкретното светилище.

Основните елементи в текста са три – 1) име и епитет(и) на божеството; 2) име(на) на посветителя/посветителите; 3) глаголна форма или израз, означаващ действието на посвещаването; освен това може да има указание за същността на посвещението.

Гръцки

Основните елементи са име и епитет на божеството и имена на посветителя/посветителите; глаголната форма (обикновено ΑΝΕΘΗΚΕ / ΕΘΗΚΕ „посвети“) може да бъде пропусната. Името на божеството обикновено е придружено от епитет(и), които биват два типа – местни, свързани с конкретното светилище, и функционални; случаите, в които не се споменава името на божеството, са редки. Епитети / имена, свързани с определено светилище, могат да  представляват или местно име на божество, или епитет, образуван от топоним. Божествата биват наричани ΘΕΟΣ / ΘΕΑ „бог/богиня“, ΚΥΡΙΟΣ / ΚΥΡΙΑ „господар/господарка“. Сред функционалните епитети чести са ΕΠΗΚΟΟΣ „вслушващ(а) се, отзивчив(а)”, ΣΩΤΗΡ „спасител“. Божества, които са традиционно почитани от рода на посветителя, се определят като „бог на предците“. Може да се добави и пояснение какво представлява посветеният предмет, напр. „статуята“, „олтара”. Същността на посвещението се означава с понятия като ΕΥΧΗ („молитва, обещание“), (ΕΥ)ΧΑΡΙΣΤΗΡΙΟΝ („благодарствен дар“), ΔΩΡΟΝ („дар“). Възможно е да има означение за конкретен подтик към правене на посвещение, например, че е по заръка на самото божество (обикновено явило се насън) – „според заръка“, „по заповед на бога“, „според сън“, „според предсказание“.

Ако човек не прави посвещението сам или от свое име, се уточнява с кого или за кого го е поставил.

Може да се спомене и за какво се прави посвещението със стандартен израз като „за спасение“, „за щастие“, или пък по-подробно, например при посвещение на здравеносно божество да се уточни заболяването или органът. По-дълго излагане на обстоятелствата около посвещението е характерно най-вече за надписите в стихове. Много надписи са поставени във връзка с изпълнение на длъжност, заемана от посветителя.

Понякога се посочва и откъде са средствата за посвещението, напр. „от собствените си средства“.

Латински

Името на божеството се поставя обикновено в дателен падеж и стои на първо място (при релефите често е на горната рамка над релефното изображение). В много случаи то е придружено от епитет(и), свързани с конкретното светилище (например образувани от топоним) или с функцията, заради която се прави посвещението. Възможно е след името да се добави sacrum, често пъти изписвано съкратено като S или SAC, напр. Deo Silvano sacrum „посвещение за бог Силван“. Често срещаните имена на божества по правило се изписват съкратено, напр. I·O·M· = I(ovi) O(ptimo) M(aximo) “На Юпитер Всеблаг Всемогъщ”; D·I·M· = D(eo) I(nvicto) M(ithrae) “На непобедимия бог Митра”.

Името на посветителя се изписва според обичайните правила, често е придружено и от длъжност/занятие.

Формулите за посвещение, които се поставят в края на текста, са разнообразни, най-простите са глаголни форми и изрази като dedicavit „посвети“, dedit „даде“, consecravit „посвети“, posuit „издигна“, donum dedit „даде като подарък“, donum posuit „издигна като подарък“, fecit „направи“, faciendum curavit „погрижи се да бъде направено“, poni iussit „заповяда да бъде издигнато“); тези изрази много често са съкратени, напр. D (dedit или dedicavit), D·D (dedit, dedicavit или donum dedit), P (posuit), F·C (faciendum curavit). 

Когато трябва да се отбележи, че посвещението е направено след предварително обещание, се употребяват формулите vovit „обеща“, votum solvit „изпълни обещанието си“, ex voto (promisso) posuit „издигна според обещанието си“, или по-обстоятелствено, например quod olim voverat ... nunc solvit „каквото беше обещал някога..., сега го изпълни“. Изключително често срещана (и почти винаги изписана съкратено) е формулата V·S·L·M = v(otum) s(olvit) l(ibens) m(erito) „изпълни обещанието си на драго сърце и заслужено“. Възможно е да има и допълнение за вида на посветения паметник, напр. signum, statuam „статуята“, aram „олтара“, aram cum sigillo „олтара (т. е. постамента) със статуята“, и т.н.

Ако човек не прави посвещението сам или не само в своя полза и от свое име, се споменава с или за кого се поставя – използват се изрази като pro se et suis „за себе си и за своите (т. е. за семейството си)“, nomine suo et coniugis „от свое име и от името на съпругата си“).

Формули, изразяващи целта на посвещението, са pro salute „за здравето“, pro felicitate „за щастието“, pro reditu „за завръщането“. Много често се правят посвещения pro salute imperatoris „за здравето/благополучието на императора” или in honorem domus divinae „в чест на божественото (= императорското) семейство“.

Срещат се и споменавания, че посвещението е по подтик на божеството – ex iussu „по заповед“, ex visu „според видение“, т. е. според сън, или че посветителят е somnio admonitus „посъветван насън“. Понякога има и уточнения в какво е помогнало (или се очаква да помогне) божеството на посветителя, например a periculo maris liberatus „спасен от опасност в морето“, reversus ex expeditione „завърнал се от военна кампания“, valetudine recuperata „след възстановяване на здравето“, ob victoriam „заради победата“, ob honorem „заради [заемането на] почетна длъжност“, ob sacerdotium „заради [заемането на] жреческа длъжност“, servus vovit liber solvit „даде обещанието като роб, изпълни го като свободен“. Източникът на средствата за посвещението се отбелязва с изрази като de suo и de sua pecunia „на свои разноски“.

 

Почетни надписи

 

Почетните надписи най-често се поставят под статуи или друг вид изображения; издигат се както от държавата, така и от частни лица. Частните също често се поставят след решение на градските власти, което се отбелязва с изрази като „според решение на съвета и народното събрание“, „по решение на декурионите (членовете на местния сенат)“. В много случаи почетни паметници се издигат от частни лица, но на място, осигурено от градските власти; това се означава с формулата locus datus decreto decurionum „мястото е дадено с декрет на декурионите“, обичайно изписвана съкратено като L·D·D·D на последния ред, така че да се откроява. Поставянето на посветителни паметници от частни лица след решение на властите е разпространена практика, когато градът няма средства за статуята и затова възлага издигането на някой роднина или приятел на почетения. В немалко случаи почетените сами плащат издигането на статуята си, като в текста тази щедрост се изтъква като тяхна допълнителна заслуга, например в латински надписи с фразите honore contentus impendium remisit или honore contentus sua pecunia posuit „доволен от (оказаната му) почит, осигури финансирането/постави на свои разноски“.

Основната част от текста на почетните надписи са имената и длъжностите на почетения. Може да има някакъв глагол със значение „издигнаха (статуя на)“, „почетоха“, но той често е пропуснат, понеже се подразбира; понякога липсва и подлог при надписи, издигнати от градските власти. Възможно е текстът да съдържа датираща информация, например „когато управител на провинцията беше еди-кой си“, „когато първи архонт (главен градски магистрат) беше еди-кой си“. Уточнява се, особено при официалните надписи, и лицето, което е било пряко натоварено с издигането – в гръцките надписи често въведено с ΕΠΙΜΕΛΟΥΜΕΝΟΥ, в латинските с curante „отговорник (по издигането на статуята) беше еди-кой си“. 

За почетения длъжностите, които е заемал или заема в момента, се изброяват – в по-свободен стил и ред в гръцките надписи и в строга йерархична подредба в латинските. Кариерата на почетения със заеманите длъжности (cursus honorum) може да бъде представена във възходящ или низходящ ред; най-ниските длъжности в началото на кариерата могат да не се споменат, тъй като се подразбират.

Причината за почитането може да се изложи по-подробно, но много често се предава по-общо със стандартна формула като ΑΡΕΤΗΣ ΚΑΙ ΕΥΝΟΙΑΣ ΧΑΡΙΝ / ΕΝΕΚΑ „заради добродетелта и благосклонността му”, ob merita „за заслуги“, ad referendam gratiam „за да се изкаже благодарност“, ob eximiam amorem in patriam „заради огромната любов към родината“. В надписи в чест на императорите, издигнати от административни служители, е често срещана фразата devotus (dicatusque) numini (maiestatique) eius „посветен и отдаден на неговата (на императора) божественост и величие“.

Разноските по издигането на статуята могат да се отбележат с изрази като ΕΚ ΤΩΝ ΙΔΙΩΝ „на собствени разноски“, ΕΚ ΤΩΝ ΤΗΣ ΠΟΛΕΩΣ „от средствата на града“, pecunia publica „на обществени разноски“.

Николай Шаранков

ЗНАЦИ И СЪКРАЩЕНИЯ В ЛАТИНСКИТЕ НАДПИСИ

(SIGLA ET ABBREVIATIONES)

A

A annus/annis/annos        

A D ante diem

A D A agris dandis adsignandis 

ADI adiutor/ Adiutrix (legio)

A(ED) aedilis

A H N P ad heredem non pertinet

A L F/P animo libens fecit/posuit

ANN annos/annis

A S a senatu/ a solo

AQVIL aquilifer

AVG Augustus/augustalis/augur

AVGG Augusti (duo)

AVG L Augusti libertus

AVG N Augustus noster

 

B

B beneficiarius

B D S M bene de se merenti

BF beneficiarius

BF COS beneficiarius consularis

B M bene merenti/bonae memoriae

 

C

C centuria/cohors/colonia/curavit/curaverunt

 Ͻ › centurio

Ͻ  L   mulieris libertus

C A curam agens

COH cohors

COL colonia/collega

COL FAB collegium fabrum

COS consul/consularis

C R civis Romanus

CVR curavit/curaverunt

 

D

D dat/dedit/decreto/defunctus/donum/

D D decreto decurionum/ dono (donum) dedit (dat)/ donis donatus

D D D datum decreto decurionum/dono dedit dedicavit

D D S P dedit de sua pecunia

DEC decurio/decessit

DE S P de sua pecunia

DEV N MQ EIVS devotus numini maiestatique eius

DIC N MQ EIVS  dicatus numini maiestatique eius

D I M dis inferis Manibus/deo invicto Mithrae

D M dis Manibus ·

D M I dis Manibus inferis

D M S dis Manibus sacrum/ deo Mithrae sacrum

D N dominus noster

D O M deo optimo maximo

D S de suo

D S B M de se bene meritus

D S D/F de suo dedit/fecit

D S M diis sacrum Manibus

D S S F C de senatus sententia faciundum curavit

 

E

EQ eques/equester

EQ R eques Romanus

E T ex testamento

EX CONS ex consulto

EX T ex testamento

EX T F I ex testamento fieri iussit

EX T F C ex testamento faciundum curavit

EX T T F l, H F C ex testamento titulum fieri iussit, heres faciundum curavit

EX V ex voto

 

F

F fecit/fecerunt/filia/filius

F(AC) C(OER)/F C faciundum coeravit

F S ET S fecit sibi et suis

F S ET S L L PQ E fecit sibi et suis libertis libertabus posterisque eorum

FRVM frumentarius

 

G

G genius/Gemina (legio)

G D N genius domini nostri

G H L genius huius loci

G P R genius populi Romani

 

H

H hic, haec, etc./heres/hora

H A S F C heres a se faciundum curavit

H B Q hic bene quiescat

H C (E) hic conditus (est)

H F heres fecit/honore functus

H M hoc monumentum/honesta missione/honeste missus

H M ET L S H N S hoc monumentum et locus sepulturae heredem non sequentur

H M M honesta missione missus

H M H N S hoc monumentum heredem non sequetur

H O B Q hic ossa bene quiescant

H P C heres ponendum curavit

H Q hic quiescat

H S E hic situs (-a) est

H S S hic siti (-ae) sunt

 

I

I D invictus deus/Iupiter Dolichenus

IMP imperator 

IN A(GR) P in agro (agrum) p(edes)

IN F(R) P in fronte (frontem) p(edes)

IN S S infra scripta sunt

I O M Iuppiter Optimus Maximus

 

K

K/ KAL Kalendae

 

L

L legatus/legio/libens/libertus/liberta

L D D D locus datus decreto decurionum

L D S C locus datus senatus consulto

LEG legio/ legatus

LEG AVG PR PR legatus Augusti pro praetore

LEG S S legio supra scripta

LIB Liber, Libera/libertus/liberta

L L P E libertis libertabus posterisque eorum

L L V S laetus libens votum solvit

L M locus monumenti/libens merito

M

M memoria/mensis/miles/municipium

M A militavit annos

M C memoriae causa

M F monumentum fecit/munere functus

M F C memoriam faciendam curavit

M H M missus honesta missione

M P mille/milia passuum)

M V S memor voti solvit

MIL miles/militavit

MIS missio/missus

 

N

N natione/natus/nepos/noster/numerus

NAT natione

NEP nepos

NVM numerus/nummus

NVM AVG numen Augusti

 

O

OB M E ob merita eius

O B Q ossa bene quiescant

O H F omnibus honoribus functus

O H S (S) ossa hic sita (sunt)

OPT opttmus/optio

OS T B Q ossa tua bene quiescent

 

P

P passus/pecunia/pedes/pius/posuit/posuerunt/provincia

PAR parentes

P C ponendum curavit

P F pia felix (legio)/pia fidelis (legio)

PL M plus minus(ve)

P M plus minus/pontifex maximus/pro meritis

PON CVR ponendum curavit

POS posuit/posuerunt

P P pater patriae

PR praefectus/praetor/praetoria (cohors)

PRAEF praefectus 

PRAET praetor

PROCOS proconsul

PROC procurator

PROV provincia

PR PR pro praetore/praefectus praetoriae

P S pecunia sua/pro salute/proprio sumptu

 

Q

Q quaestor/quinquennalis/qui, quae

Q L S T T L qui legitis sit tibi terra levis (dicite)

Q M qui militavit

Q S S S qui (quae) supra scripti(-a) sunt

Q V A qui/ quae vixit annis

 

R

R Romanus/regio

R C reficiendum curavit

REST restituit/restituerunt

R P res publica

R P D rei publicae dedit

 

S

S sacrum/sibi/sepultus

SAC sacrum

SAL salute/salutem

S AS D sub ascia dedicavit

S C senatus consultum/sub cura

S C F C senatus consulto faciundum curavit

SER servus/serva

S E S F sibi et suis fecit

SIG/SIGF/SIGNF signifer

S L L M solvit laetus libens merito

S P sua pecuma

S PQ R senatus populusque Romanus

S PQ S sibi posterisque suis

S S sumptu suo/ supra scriptus (-a)

SS sestertii

ST/STIP stipendia

S T T L sit tibi terra levis

S V se vivo

S V Q sine ulla querela

S V T L sit vobis terra levis

 

T

T titulus/terra

T C titulum curavit

TEST LEG testamento legavit

T F testamentum fecit

T F I (S) testamentum fieri iussit (sibi)

T M P titulum memoriae posuit 

T O B Q tibi ossa bene quiescant

T P termini positi/titulum posuit/tribunicia potestate

T P I testamento poni iussit

TRIB tribunus 

T(RIB) P(OT) tribunicia potestate

TR(IB) M(IL) tribunus militum

TRIB P tribunus plebis

 

V

V vivus/vixit/vir/victrix (legio)/votum/vovit

V A vixit annis

V A S L M votum animo solvit libens merito

V C vir clarissimus

V E vir egregius

V F vivus fecit

VER verna

VET/VETER veteranus

VEX/VEXIL vexillation

VOT votum

V L L M S votum laetus libens merito solvit

V P vivus posuit/votum posuit

V R urbs Roma

V S L M votum solvit libens merito

V S L L M votum solvit laetus libens merito

VT F utere felix/feliciter

V V ut voverat

V V S L M ut voverat solvit libens merito

PRAENOMINA TRIBVS

 

 

Йелена Вукойвич