Втората работилница по проекта PROMETHEUS: Тридневно пътешествие из света на епиграфиката, културното наследство и иновациите.

PROMETHEUS Workshop II: A Three-Day Journey Through Epigraphy, Heritage, and Innovation

От 20 до 22 май 2025 г. град Скопие се превърна в епицентър на научния обмен и практическите открития, когато вторият семинар на PROMETHEUS събра студенти, изследователи и културни специалисти, за да изследват миналото, настоящето и бъдещето на гръцката и римската епиграфика. Проведен в хибриден формат в Археологическия музей на Република Северна Македония, събитието съчета академична строгост с креативно участие в рамките на три вдъхновяващи дни.

Ден 1: Диалози скрити в каменните улици

Семинарът започна с утрин, посветена на размисъл и преосмисляне. Славица Бабамова приветства участниците с лекция за кураторската история на Скопския лапидариум, помещаващ се в Куршумли Хан, проследявайки неговите исторически корени и съвременни предизвикателства. Тя ни подтикна да се замислим критично как разказваме истории чрез надписите – и как бихме могли да го правим по нов начин в бъдеще.

След това Войн Неделкович предложи различна перспектива, показвайки как латинската филология може да вдъхне нов живот на римските епитафии от антично Скупи. Излизайки отвъд традиционния археологически поглед, той представи текст-центричен анализ, който акцентира върху литературната форма и езиковите нюанси.

Следобед енергията от залата се пренесе по улиците на Скопие, когато Василка Димитровска поведе участниците в интерактивно приключение из Старата чаршия. Замислено като екипно предизвикателство, това градско пътешествие прикани участниците да решават загадки и да изпълняват задачи, докато откриват скритите пластове на града –  едновременно под формата на игра и възприятие.

По-късно семинарът отново прие по-академичен тон с впечатляваща серия от доклади. Пасхалис Пасхидис сподели десетилетия работа върху македонските надписи от Института за исторически изследвания в Атина, подчертавайки значението на институционалната приемственост и синергията между дигиталната и традиционната епиграфика.

Жулиен Ожеро продължи споделяйки опита си от проекта Inscriptiones Christianae Graecae, като акцентира върху добрите практики при изграждането и поддръжката на епиграфски бази данни. Неговата лекция показа как дигиталните инструменти променят възможностите за изследване и достъп в научното поле на епиграфиката. 

Проектът ENCODE, представен от Марта Фоганьоло и Алис Бенчивени, демонстрира интегрирането на дигиталната епиграфика в образователни рамки, като бе представен и първият онлайн курс в платформата #DARIAHTeach – важна крачка към популяризирането на епиграфиката пред нови публики.

Денят завърши с прожекция и дискусия, водена от Клаус Халов, посветена на създаването, управлението и бъдещето на епиграфските корпуси – възможност за размисъл върху практическите измерения на епиграфиката и обмена на опит между различни дисциплини.

Ден 2: Надписи на терен

Вторият ден изведе участниците извън града – сред пейзажите на Прилепския регион, за цял ден открития и практическо учене. Сутринта започна с посещение на археологическия обект Стибера, където Оливия Яндреска проведе обиколка из античните руини, съживявайки камъните чрез разкази за обществения и религиозния живот на града.

На терен участниците взеха участие и в практическа работилница – документирайки и тълкувайки надписи in situ. Този пряк досег даде по-дълбоко разбиране за сложността на епиграфската работа – от разчитане на изтъркани повърхности до контекстуализиране на материалите и местата на древните текстове.

Пътуването продължи в Музея на Прилеп, където участниците се запознаха с богатата епиграфска колекция и ролята на институцията в съхранението и представянето на вековното културно наследството.

Ден 3: Истории и дигитални инструменти

Последният ден отново върна участниците в конферентното пространство на музея, но с нови идеи и смели перспективи. Даниела Тошева откри деня с лекция върху пола, брака и семейната динамика в късноримския свят базирана на надписи и погребална иконография, разкривайки човешките истории за статус, чувства и социални порядки.

Николай Шаранков продължи с поетично изследване на стихотворните надписи, показвайки как тяхната емоционална и естетическа сила продължава да вълнува и днес. Неговата презентация подтикна публиката да гледа на надписите не просто като данни, а като изражение на личната и обществена памет.

В паузата Клаус Халов демонстрира на практика традиционната, но все още безценна техника за създаване на squeezes (хартиени отливки на надписи).

Цветан Василев предложи сравнителен подход към поствизантийските християнски надписи, съчетавайки филология и интердисциплинарни методи. Неговата работа подчертава многообразието и приемствеността на епиграфските традиции далеч отвъд границите на Античността. 

 В заключение на сутрешната сесия, Милан Танчевски представи стратегии за развитие на аудиторията в сферата на културното наследство, като сподели практически съвети за това как може да бъде ангажирана общността и да бъдат изграждани смислени връзки с миналото.

Следобедните сесии бяха също толкова насочени към бъдещето. Йелена Вукойевич представи динамичен, ориентиран към студентите подход за преподаване на латински чрез надписи, показвайки как епиграфиката може да превърне изучаването на езика в живо и контекстуално преживяване.

Драгана Николич ни разказа за експерименталните приложения на AI в EpiDoc – автоматизирано маркиране и генериране на метаданни. Въпреки очевидните ползи, тя подчерта и нуждата от критичен човешки контрол.

Елена Джукеска говори за ролята на любопитството като двигател на ученето в епиграфското образование. Лекцията ѝ подчерта значението на въпросите, които идват от нашето собствено любопитство, като критичен фактор за по-дълбоко ангажиране.

Накрая, Василка Димитровска се завърна, за да насочи публиката в бъдещето, този път чрез VR и геймифицирани платформи, представяйки проекта SheLeadersVR като пример за креативно съчетание на наследство и технологии.

В Скупи

Като специален завършек участниците посетиха античния римски град Скупи край Скопие. Там фокусът бе върху новооткрити и непубликувани надписи, някои от които все още неразчетени – рядък шанс да се види науката „в действие“.

Турът продължи в югоизточният некропол на Скупи – най-голямото гробище на древния град, което вече е дало хиляди находки и продължава да обогатява познанията за римско Скопие.

Бидейки там, сред камъните и работещите археолози, всички присъстващи си припомниха, че епиграфиката не е само изучаване на миналото, а участие в неговото разкриване, тълкуване и споделяне.

Поглед напред

Втората работилница на PROMETHEUS завърши с усещане за вдъхновение, свързаност и потвърдено желание за бъдещо сътрудничеството. В рамките на три дни участниците се срещнаха с надписите не само като обекти на изследване, но и като живи гласове от миналото, които продължават да разказват своите истории посредством камък, хартия, код и диалог.

Очаквайте новини и за следващите ни инициативи! Пътешествието в света на древните надписи съвсем не е приключило!