Лихнидос, градът, известен днес като Охрид, достига най-големия си разцвет през късноелинистическия и ранноимперския период. В онези древни времена, когато Рим управлявал света, над Лихнидос царувал Pax Romana - мир, който не бил тишина, а по-скоро самото дихание на живота. Неговите хора живеели свободно, libera gens. Макар и далеч от ехтящия марш на легионите, Лихнидос се намирал по протежение на Виа Егнатия, голямата артерия, свързваща Изтока и Запада. По този път минавали търговци, носещи коприна, мъдреци, носещи книги, и поети със своите стихове - всеки оставял след себе си дума, мисъл, проблясък светлина. Просперитетът и връзките на града с цивилизования свят подхранвали богат духовен и творчески живот и по-високо ниво на комуникация с възвишени ценности. В градския театър, издълбан в хълма като отворено сърце, публиката гледала комедии, трагедии, музикални представления и различни спектакли, поставени от местни или пътуващи трупи. Близо до театъра, при днешната Горна порта (Горна Порта), се е намирал Форумът - площадът, където плебеите са се събирали, за да обсъждат делата на града и империята. Южно от театъра вероятно се е простирал Гимназионът, където младежите на Лихнидос и на цяла Дасаретия са се състезавали в различни атлетически дисциплини. Радвайки се на благословиите на така наречения „римски мир“, по-богатите слоеве от гражданите на Лихнидос през ранната имперска епоха са възприели модата на времето и са асимилирали римския начин на живот. Много от тях са заемали важни роли в градската администрация и в съвета на Дасаретия, със седалище в Лихнидос. Многобройни надписи свидетелстват за престижа, към който са се стремели богатите лихнидци, състезавайки се да покажат властта си и да извършват обществени благодеяния. Един надпис говори за Марк Аврелий D..., описан като „отличен дуценарий“, който е дал на родния си град грандиозно строителство. Може би именно той е превърнал театъра в арена за гладиаторски игри, където гражданите на Лихнидос и други жители на империята са се наслаждавали на състезанията между хора и диви зверове. В цяла Дасаретия слава се радвала и на Демокрит, изключителен граматик, и на дасаретския Вителий, „мъдър и надарен с многостранен артистичен талант“, който бил особено почитан в Солун, където се смята, че е живял и творил известно време. С упадъка на древната езическа цивилизация и възхода на християнската философия на живота, на платото на високия хълм – днес известен като Плаошник – свещеното място, където някога се е намирал храмът със статуи на езическите божества Дионис, Арес и Херакъл, се е превърнало в дом на великолепни християнски базилики. Старите надписи замлъкнали, но камъните им били вградени в стените на един нов свят. Същата съдба сполетяла и статуите, издигнати от дасаретците в чест на техния изтъкнат съгражданин. Надписите ни казват, че две статуи някога са стояли в негова чест — може би повече, сега разпръснати във времето като свидетели на човек на знанието и добродетелта, човек, който е принадлежал както на Лихнид, така и на вечността. Този прочут гражданин е бил Аврелий Кратес, син на Птолемей. Той е бил толкова известен със своята ученост, че славата му е достигнала до далечна Атина, където атиняните са му издигнали статуя в Асклепиеона на Акропола. Дали освен образованието си в Гимназията на Лихнид, е учил и в Атина? Може би затова сред мрамора и слънчевата светлина на Елада името на човек от Лихнид блестело с вечна почит. Неговата ерудиция и добродетели го отличавали толкова много, че както дасаретците, така и град Лихнид решили да издигнат статуи в негова чест — πάσης ἀρετῆς ἕνεκεν („заради всичките му добродетели“). Върху този камък беше изписана не просто славата на един човек, но и самият дух на Лихнидос - град, родил умове, способни да градят мостове между световете.

                                                                                                       Калина Кузман Додевска