24 ) ΝΤ, ΠΡ.

14-15, 19 ) σχαδοκαρύων Vulić (1931, 1932), ἐσχαδοκαρύων Vulić (1937) cor. Roussel, Vulić (1935);

15 ) εὐφραίνωνται Vulić (1935).

Вградена е във външната стена на църквата „Мала Богородица“ в селото. Ред 2: ἔτους μτ е година 340 според македонската провинциална ера. Ред. 6–7: Страбон (VII, 327) пише, че Алкомена (Ἀλκομενά, Ἀλκομεναί, Ἀλαλκομεναί), заедно с Брианион и Стубера, са градове на дериопите, разположени по поречието на река Еригон. Стефан Византийски също споменава πόλις с името Алкомена. С оглед на хронологичната дистанция, от която пишат и двамата антични автори, този надпис показва, че Алкомена е била πόλις през елинистическата епоха или по-рано. В края на II в. сл. Хр. (през 192/3 г.) обаче селището вече се е превърнало в κώμη (село) и най-вероятно е било част от Δερριόπων ἔθνος, гравитиращо към все по-влиятелната Стибера. Населението е било организирано във фѝли, чиито имена остават неизвестни. Ред. 11–12: в непосредствена близост до Бела Църква култът към Ζεὺς Ἀγοραῖος е засвидетелстван и в надпис от с. Църнилище (IG X 2, 2, 112). Ред. 20–22, 32–33: най-вероятно Тициан е бил лапицида (каменоделец). На същата стена на църквата, до тази стела, е вградена и друга стела със същия надпис (IG X 2, 2, 349). Предполага се, че първоначално са били изработени общо четири еднакви екземпляра, предназначени да бъдат поставени на четири различни места – по един за всяка от четирите фѝли, споменати в надписа. Останалите два екземпляра не са открити.