Promoting Universal Values through Digital Epigraphy and Cultural Heritage
Добре дошли в дигиталната колекция от надписи и истории PROMETHEUS! Разгледайте нашата селекция от антични гръцки и латински епиграфски паметници от Република Северна Македония, Република Сърбия и Република България, за да узнаете как са живели хората през римската императорска епоха. Открийте как са обичали и скърбели, от какво са се страхували и към какво са се стремели, в какво са вярвали и на какво са се надявали. Дигиталната колекция от надписи и истории PROMETHEUS е резултат от проекта PROMETHEUS — Насърчаване на универсални ценности чрез дигитална епиграфика и културно наследство, съфинансиран от програмата на Европейския съюз „Творческа Европа“ (направление „Култура“), Министерството на културата и туризма на Република Северна Македония, Министерството на културата на Република България, Министерството на културата и информацията на Република Сърбия и партньорите по проекта. За да преглеждате надписите и историите по конкретни критерии, използвайте менюто Филтри и Индекси. За допълнителна информация относно надписите, тяхното съдържание и наличните ресурси по епиграфика, класически изследвания, учебни материали и дигитални инструменти, вижте нашия Наръчник.
PROMETHEUS — Промотиране на общочовешки ценности чрез дигитална епиграфика и културно наследство е малък проект за сътрудничество, съфинансиран от програмата на ЕС „Креативна Европа“, направление „Култура“. Той е съфинансиран и от Министерството на културата и туризма на Република Северна Македония, Министерството на културата и информацията на Република Сърбия и Министерството на културата на Република България, както и от партньорите по проекта. Продължителността на проекта е 2 години (2024-2025). Консорциумът на проекта включва 5 институции от 3 държави: Северна Македония, България и Сърбия. Координатор на проекта е Археологическият музей на РСМ в Скопие, а останалите партньори са Философският факултет към Белградския университет, Институтът по балканистика към Сръбската академия на науките и изкуствата, Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Скопският университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Дейностите по проекта са разделени в пет работни пакета (PП): 1) Управление, администрация и координация;; 2) Изграждане на капацитет; 3) Нетуъркинг и споделяне на знания; 4) Дигитализация на епиграфски паметници; 5) Комуникация и дисеминация.
Епиграфските паметници са важна част от културното наследство и ценен източник на информация за миналото. Те свидетелстват за всякакви аспекти на човешката цивилизация и дават важни сведения за ежедневния живот, обществените институции, политиката и културата. Повече от всички други писмени исторически източници, надписите са лични дневници. Те документират обич, загуба, тъга, надежда, вяра, благополучие, чест, гордост, уважение, успех, власт и авторитет, свобода, мир, война. Така че те представляват надеждно средство за припознаването и промотирането на универсални човешки ценности. Страните от Югоизточна Европа и Балканите разполагат със значително епиграфско наследство от гръко-римско време, отразяващо живота, културата и история на на местните народи и техните взаимоотношения с цивилизациите на древна Гърция и древен Рим. Надписите разказват по своя специфичен начин за включеността и многообразието и могат да ни помогнат за по-доброто разбиране на тези въпроси в контекста на общочовешките ценности. Настоящата война в Украйна и последствията ѝ за Европа и останалия свят за пореден път ни напомнят, че поддържането на хуманността е задължение на всяко поколение. Епиграфското наследство има потенциала да научи аудиторията, особено по-младите поколения, на важността на това задължение.
През последните десетилетия епиграфиката преживя значителна еволюция като дигитално поле за изследване. Създадени бяха различни дигитални корпуси от надписи, отговарящи на най-високи научни стандарти. Бяха подети множество инициативи, лансиращи използването на дигитални технологии за представяне на съдържанието на епиграфските паметници пред по-широка аудитория, за поощряване на изучаването на гръцки и латински, както и за популяризиране на познаването на историята и културата.
При все това, съществуващите дигитални модели за представянето на музейни колекции и археологически обекти все още се колебаят да се възползват докрай от писменото съдържание на надписите, за да ангажират активно публиката. Дигиталното публикуване на надписи в югоизточноевропейските и балкански страни все още е слабо застъпена. Музеите като цяло се нуждаят от модели за привличане на нови публики и тяхното ангажиране във възприемането и изживяването на културното наследство посредством дигиталната епиграфика. Международното сътрудничество между културните институции в страните от региона има нужда от задълбочаване.
Целта на сътрудничеството между Археологическия музей на РСМ и Университета „Св. Св. Кирил и Методий“, Скопие, Република Северна Македония, СУ „Св. Климент Охридски“ (Факултет по класически и нови филологии), София Република България, Института по балканистика към САНИ и Философския факултет към Белградския университет, Белград, Република Сърбия, е съчетаването на утвърдилите се успешни практики в дигиталното издаване на надписи и в приложението на епиграфиката като образователно средство с оглед активното ангажиране на различни публики и популяризирането на епиграфското наследство въз основа на лансирането на общочовешките ценности.
Настоящият проект стимулира транснационалната креативност и циркулация и подобрява капацитета на културните институции за иновации и развитие. Основен фокус на дейностите в него е подобряване на достъпа до и взаимодействието с културата на различни категории публика, както и ангажирането и увеличаването на публиката както във физическа, така и в дигитална среда. Дейностите са също така съсредочени върху изграждане на капацитет, обучение, професионално развитие и дигитализация.
За постигането на тези цели сътрудничеството между югоизточноевропейските и балканските страни и други държави в Европа се концентрира върху създаването на дигитална колекция от старогръцки и латински епиграфски паметници от областта на Северна Македония, Сърбия и България, придружени от съответните дигитални ресурси за ползването им от експертна и неекспертна аудитория. Това сътрудничество подпомага свободната обмяна на опит, добри практики и знание в областта на дигиталната епиграфика и представянето и популяризирането на епиграфското наследство сред институциите, ангажирани в различни аспекти от поддръжката и стопанисването на културното наследство. То изгражда капацитета на музеите, археологическите обекти и образователните институции да дигитализират и документират епиграфски паметници и да създават и развиват свои дигитални корпуси с надписи. Още по-важно - помага им да изследват възможностите за имплементирането на съществуващи и създаването и развитието на нови модели за кодиране и електронна публикация на надписи, които да ангажират по-широка публика по начини, позволяващи на всеки да припознае човешките ценности като връзка между минало, настояще и бъдеще. Връзка, свързваща и хората без оглед на пол, раса, религия, език, народност. Проектът ще изгради и капацитета на тези институции да представят местните епиграфски паметници и културното наследство на класическата античност по начин, позволяващ на всеки да ги припознае като част от европейското културно пространство.
В последна сметка, проектът усилва капацитета на културните институции за по-тясно взаимодействие с училища и университети и да организират събития и дейности, където обучаемите ще имат възможността да прилагат дигиталните си умения, да ценят културното наследство и същевременно да изучават гръцки и латински, епиграфика, история, да научават повече за гръко-римските корени на европейската цивилизация и съвременна култура, както и да развиват уменията си да анализират проблеми, свързани с многообразието, включването, джендърната равнопоставеност и околната среда от диахронна перспектива и от перспективата на общочовешките ценности.
Резултатите от проекта са дигитални и с отворен достъп, на разположение за прилагане от страна на културни, образователни и изследователски институции, както и на разнообразни аудитории по цял свят.
Вижте нашето ръководство за употреба тук:
Published on 29.12.2025 by
На 11 декември 2025 г. екипът на проекта PROMETHEUS от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проведе интерактивна работилница с ученици от 10. клас (профил История и география) в Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“.
Published on 28.12.2025 by
На 26 декември 2025 г. проектът PROMETHEUS организира Prometheus Matinee – специално събитие, което събра студенти по класически студии за разговор, посветен на проекта. Матинето се проведе във Философския факултет на Белградския университет, в катедрата по класическа филология, в зала „Милан Будимир“.
Published on 23.12.2025 by
Stories inspired by ancient monuments and inscriptions. Immersing us in the spirit of the era, revealing the experiences of the author and the heroes from the inscriptions.
Научи повече
Ancient monuments studied over many years by our international team. Deciphered and encoded for better machine processing and presentation.
Научи повече
Collected and categorized during the process of deciphering inscriptions. Common elements with additional information that assist in the study of monuments.
Научи повече- Виж този паметник, драги, и кой го е правил попитай:в мъка по мен Хермоген, и от жалост към нашата рожбаТекла, с къдриците чудни - отне я съдбата всесилна.Без да е сватба видяла, без с мъж да е ложе делила,без да е страст преживяла, тя чиста при Бога отиде.Ако поискаш и мен, и сина ми по име да знаеш,слушай, приятелю: бе Демостен мое чедо сърцато,аз съм Матрона, градът на Победата бе ми родина.
- Ето, четвърти по ред до сина си и аз бях положен.
Learn storyЛетен следобед в Августа Траяна. Топло е и почти няма хора – само няколко души се мяркат зад колоните на стоата, където явно са намерили убежище от парещите лъчи на юлското слънце. Дори пред храма няма движение. Две момчета – едва ли имат шестнайсет, излизат от гимназиона – по това време завършват занятията. Явно не бързат за никъде.
Learn storyНима има човек, който може да остане безразличен пред този печален надпис? Преди 1800 години близките на малкото момиче издигнали олтар в нейна памет. Навярно често ходели там, за да си спомнят за нея. Да оставят храна, вино и дарове, както правим и днес на Задушница.
Learn storyДа имаш сестра, която е превърната в звезда от богинята Афродита, звучи като страхотно предимство. Докато всички други роднини спорят кой ще наследи овощната градина, ти можеш просто да посочиш небето и да кажеш: „Е, аз пък имам сестра сред звездите! Нищо друго не ми трябва“.
Learn storyЗнаете ли какво е центон? Чели ли сте някога или опитвали ли сте да напишете такава? Латинската дума cento означава „закърпена дреха“ и същата идея на древногръцки е изразена с думата κέντρων. И двата термина се използват и за описание на стихове, съставени от части от поеми на други автори.
Learn storyНе е зададено