1 )

1 )

Камъкът изглежда първоначално е имал друга употреба в по-ранна структура, след което е преизползван за надгробна плоча. Плочата е открита в църква и надписът започва и завършва с кръст. В текста обаче няма нищо специфично християнско. Подобни „неутрални“ епитафии не са необичайни за християнската епиграфика от късноантичния период. Текстът започва с обръщение към покойника, което му придава по-интимен характер. Следват няколко фрагмента в дактилен размер, вероятно заимствани от литературата или от други поетични епитафии - quem fata tulerunt ("когото съдбата отнесе"); и в ново изречение, където за покойника вече се говори в трето лице, cum octavo carperet anno ("осма година се радваше тук") и disrupit mors invida vitae ("смъртта завидя и прекърши живота"). В края текстът преминава изцяло в проза, макар и с употреба на поетичен израз, за да съобщи важната за християните дата на смъртта. Използвано е характерното за Късната античност и Средновековието датиране чрез 15-годишния цикъл на индиктите, въведено през първата половина на IV в. сл. Хр. Най-ранната възможна година, попадаща в девети индикт, е 320 г. сл. Хр., сетне 335, 350 и т.н., но формите на буквите насочват към по-късна дата, а и самото датиране по индикти в надписите става по-често едва към края на IV в. сл. Хр. Езикът на надписа също показва отделни особености, характерни за късния латински, като vite употребено едновременно с класическото vitae.