3 )
4 )
5 )
6 )
8 )
Посвещението е своеобразен отчет, хвърлящ светлина върху празниците на богинята, осъществявани от женската част на населението. Включени са стандартните жертвоприношения и шествия, но също така събиране на цветя (вероятно във връзка с пролетния празник на богинята), угощения за гражданките и за членовете на съвета, и „подслаждане“, т.е. раздаване на сладкиши и подсладено вино. Както и при други надписи, свързани с храма и култа, се създава впечатление, че почитта към Понтийската Майка се е осъществявала повече чрез публични ритуали (или поне на тях се е давала гласност), отколкото чрез тайнства, достъпни само за малък кръг посветени. Жрицата носи тракийско име, макар че е с гръцки патроним. От последната фраза в текста бихме могли да заключим, че и нейни предци са заемали подобни длъжности; разбира се, причината за наблягане на „обичая на бащите и предците“ би могла да е желание на жрицата да засвидетелства принадлежността си към местните традиции. Трябва да се отбележи и това, че в много семейства се наблюдава предпочитание към тракийските имена само при жените, докато мъжете носят обичайни гръцки или римски имена. Съпругът на Зуке е жрец на главния бог на града Дионис, което може би предполага връзка с някой от старите дионисополски родове.
Николай Шаранков, Античните надписи на Дионисопол. София, 2024, p. 139-141, № 48.