Днес с огромно вълнение споделяме с вас новото и официално лого на проекта Prometheus Digital Epigraphy Project!

Сърдечно благодарим на брилянтния графичен дизайнер зад него — Бояна Павлова от София, България!

С радост обявяваме завършването на „Урок по дигитална епиграфика“ - изчерпателен ресурс за съвременни методи, практики и инструменти в дигиталната епиграфика. Този ресурс е базиран на материали от нашите работни срещи по дигитална епиграфика, знанията ни за дигиталните  инструменти с които боравим, опита ни в дигиталното разказвачество и съвременната интерпретацията на културното наследство.

Чрез този урок проектът Prometheus цели да предложи на изследователи, студенти и професионалисти в областта на културното наследство ключови умения за дигиталното изследване, документиране и съхранение на епиграфски материали.

В рамките на проекта Prometheus продължаваме ценната работа, започната от колегите ни от катедрата по класическа филология към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, България, в рамките на проекта Telamon (https://telamon.uni-sofia.bg/en/). Целта на Telamon е да създаде дигитална библиотека с древногръцки надписи от България, като ревизира и обновява монументалните издания на Георги Михаилов Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae, и същевременно интегрира нови открития.

Философският факултет към Белградския университет (https://www.f.bg.ac.rs/en2), основан през 1838 г., е най-старото и най-престижно висше учебно заведение в Сърбия и едно от най-старите в Югоизточна Европа. Със своите 255 преподаватели и около 6 000 студента, факултетът предлага над 800 курса в рамките на десет катедри. С модерни съоръжения, десет библиотечни отдела и повече от 40 научни центъра и институти, факултетът е водеща академична институция в страната. Той активно участва в множество национални и международни проекти, включително финансирани от ЕС програми като Erasmus, Horizon и ERC.

Дейностите по проекта PROMETHEUS се осъществяват от катедрата по класическа филология на Философския факултет към Белградския университет (https://www.klasicnenauke.rs/), който е и единственото висше учебно заведение в Сърбия, където се подготвят класически филолози. Катедрата е централното звено и най-високият научен орган в Сърбия за изследвания в областта на класическата античност, обхващаща гръцка и латинска лингвистика, гръцка и римска литература, византийска и къснолатинска литература, както и културната история на античността.

Катедрата включва два значими изследователски отдела: Институт за античност и класическо наследство, който издава списанието Lucida intervalla (https://www.klasicnenauke.rs/lucida-intervalla/) и други научни монографии и учебници, и Център за библейска филология и херменевтика. Катедрата ще отбележи 150-годишнината си през 2025 г.

Институтът за балканистика при Сръбската академия за науките и изкуствата е уникална изследователска институция в Сърбия, отличаваща се с фокуса си върху дългосрочните процеси, оформящи Балканите – от праисторията до модерната епоха (https://www.balkaninstitut.com/eng/). Той използва мултидисциплинарен подход, черпейки от историята, историята на изкуствата, археологията, етнологията, антропологията, литературната история и лингвистиката. Изследванията на института са организирани в пет тематични направления и той участва в множество национални и международни научни проекти.

Институтът е основан по инициатива на крал Александър I на Югославия през 1934 г. Тази година институцията празнува 90-годишнината си! Той има активна издателска програма, включваща серията Special Editions и мултидисциплинарното списание Balcanica (https://balcanica.rs/index.php/journal). Двама членове на института активно участват в проекта PROMETHEUS...

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ (https://www.uni-sofia.bg/eng) е най-старото и най-престижно висше учебно заведение в България, основано през 1888 г. Благодарение на работата на изтъкнати учени от катедрата по класическа филология (https://kkf.proclassics.org/en/), като световноизвестния Георги Михаилов, университетът винаги е играл водеща роля в развитието на епиграфиката в България.

Днес щафетата е поета от нови поколения класици, които вече имат значителен принос за въвеждането на дигиталната епиграфика в България и за развитието на проекти като Telamon – дигитална колекция от древногръцки надписи от България (https://telamon.uni-sofia.bg/en/) и други. Чрез богато си знание и опит, експертите от Софийския университет имат огромен принос за развитието на дейностите по проекта PROMETHEUS.

Запознайте се с екипа!

Любопитно ли ви е как древни клетви, вулканични изригвания и изкуствен интелект се свързват с изследването на древните надписи?
Потопете се в света на епиграфиката и дигиталната епиграфика чрез пет завладяващи факта, които връщат миналото — и неговите думи — обратно към живот.

Inscriptiones Graecae (на български: Гръцки надписи) е най-старият проект на Берлин-Бранденбургската академия на науките. Колекцията и изданието на гръцките надписи са организирани в томове и части по региони, като до момента са публикувани повече от 50 тома! Второто разделение на втората част от десетия том на това впечатляващо издание обхваща надписите от Macedonia Septentrionalis (Северна Македония)...

Днес бихме искали да ви разкажем за забележителния български епиграф Георги Михаилов.

Роден през 1915 г. в Сливен, той завършва средното си образование в София и след това се записва в специалност "Класическа филология" в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По-късно специализира в Сорбоната в Париж, което му позволява да се превърне в един от водещите световни специалисти по древногръцка епиграфика.

Драгана Николич, член на нашия екип от Института за балкански изследвания към Сръбската академия за наука и изкуства, представи проекта PROMETHEUS по време на събитието „От идея към Креативна Европа“, организирано на 24 юни 2024 г. от културния център на Креативна Европа - Сърбия (Desk Kreativna Evropa Srbija) и Института по археология в Археологически парк Виминациум...

През този месец дигиталното разказвачество беше в центъра на вниманието по време на нашата двудневена онлайн работилница „Разкази от камъка“, където участниците изследваха иновативни техники за разказване на истории, участваха в живи дискусии и получиха практически знания от водещи експерти. Независимо дали сте опитен разказвач или любопитен начинаещ, това събитие предложи нещо ценно за всеки.

С удоволствие споделяме с вас програмата на нашия предстоящ уъркшоп Prometheus „Разкази от камъка“:

Дати: 13–14 юни 2024 г.
Час: 11:00 – 14:30 CEST / 12:00 – 15:30 EEST
Платформи: Zoom & YouTube
Регистрация: https://forms.gle/qnur2D9c5RsivSDNA

С удоволствие ви представяме институциите, участващи в нашия проект, като започваме с координатора на проекта!

   Археологическият музей на Република Северна Македония в Скопие, основан през 1924 г., е първият пазител на археологически артефакти в Македония. Колекциите от монети и каменни паметници от римската епоха поместени в Куршумли хан и до днес са сред най-големите подобни колекции на Балканите. През изминалия век Музеят е развил двадесет типологично разнообразни колекции, обхващащи всички исторически периоди — от палеолита (с артефакти, датиращи от 155 000 пр.н.е.) до археологията на XIX–XX век...

Следете най-новите активности по проекта PROMETHEUS като сканирате QR кода и се свържете с нас в нашите социални медийни платформи

Тази забележителна серия, създадена от проф. д-р Фанула Папазоглу и публикувана от Центъра за древна епиграфика и нумизматика при Философския факултет в Белград, е посветена на събирането и публикуването на епиграфски надписи от римската провинция Горна Мизия...

Нека отделим момент, за да поговорим за една от най-известните класически учени и епиграфи на Балканите: Фанула Папазоглу (1917–2001).

Родена през 1917 г. в Битоля (днешна Северна Македония), Фанула учи класическа филология, история и археология в Университета в Белград. По време на Втората световна война и окупацията на Белград, обучението ѝ е прекъснато, тъй като е затворена заради подкрепата си към югославските партизани...

От 15 до 19 април 2024 г. се проведе първата работилница на проекта Prometheus - "Дигиталните инструменти на епиграфа", което събра водещи експерти, млади изследователи и дигитални ентусиасти. Изцяло онлайн, това събитие беляза динамичното начало на двугодишната съвместна инициатива, разработена от културни и академични институции от България, Северна Македония и Сърбия.

С удоволствие споделяме с вас програмата на нашия предстоящ уъркшоп „Дигиталните инструменти на епиграфа“!

Проектът "Прометей" започва! 

С радост ви съобщаваме, че официалният старт на проект "Прометей" се състоя на 31 януари, когато участниците се събраха в Zoom, за да планират дейностите за предстоящите месеци.

Time for a cover photo update!

This time, we have chosen an inscription (IGBulg IV 1910) commemorating the Pythian games held in ancient Serdica.

С вълнение ви съобщаваме, че проектът "Прометей" беше представен публично за първи път в сряда, 21 февруари, по време на 6-тата Международна седмица, посветена на изкуствения интелект в хуманитарните и социални науки. Събитието се проведе във Философския факултет на Университета „Св. Кирил и Методий“ в Скопие и отбеляза важен етап в развитието на проекта.