4 ) Arius vel [M]arius Beshevliev, Arius Gerov, Marius Sharankov; Coryphus Beshevliev, Gerov, Goryphus lapis

5-6 ) refec[t]|o Gerov

8 ) Arius Beshevliev, Gerov, Marius Sharankov

Посвещението е направено за Диана – най-почитаната богиня на територията на днешна Северна България. В римската религия Диана е смятана за покровителка на природата, особено дивата природа, и лова, идентифицирана с гръцката Артемида; като покровителка на пътищата, нощта, светлината и раждането се свързва с гръцката Хеката, а също и с Луната. На Балканите функциите на богинята са много по-широки, тя е възприемана като върховна богиня. Често се явява и в двойка с мъжко божество, наричано или Аполон (който е брат на Артемида в гръцката митология), или Силван (римски бог на природата и земеделието). Диана носи епитета Августа („свещена“, „обожавана“), който я представя и като божество, свързано с римския император (Август) и култа към него. Всички известни досега посвещения към Диана с епитет Августа от провинция Долна Мизия са свързани с офицери от разположените в провинцията легиони – Първи Италийски и Единадесети Клавдиев. Връзката на посвещението с императора и неговия култ е посочена и изрично чрез формулата „за здравето“ на императора, характерна за посветителни надписи, поставяни от държавни служители като израз на лоялност към императора и римската държава. Императорът е споменат с личните си имена и прозвищата „благочестив Август“, но без началото на стандартната титулатура („Император Цезар“). Имената Марк Аврелий Антонин официално са носени от трима римски императори, които днес наричаме, за да можем да ги разграничим, Марк Аврелий (II в.), Каракала и Елагабал (първата половина на III в.; и за двамата това са неофициални прозвища). В този надпис легионът носи прозвище „Антонинов“, което е било давано по времето на Каракала и Елагабал (не и при Марк Аврелий). Титлата „благочестив Август“ (Pius Augustus) е характерна за Каракала, докато при Елагабал се добавя „благочестив и щастлив Август“ (Pius Felix Augustus). Освен това Елагабал след смъртта си е обявен за враг на народа и портретите и споменаванията му били унищожавани, а в този надпис няма заличаване на императорските имена. Затова надписът се свързва с император Каракала по време на самостоятелното му управление (212-217 г. сл. Хр.). Посветителят носи две имена на римски гражданин – съчетание от родово име и прозвище. Родовото име Марий е традиционно римско име, често срещано в Италия и империята като цяло, но в провинция Мизия е рядко (само още 3 или 4 примера, свързани с военни и техните семейства). Прозвището Кориф (Coryphus), в надписа изписано в облик, характерен за късния латински език, като Гориф (Goryphus), е с гръцки произход, от дума със значение „връх“ (буквално и преносно), също „височина“, „превъзходство“, „глава“, и е имало пожелателен или описателен характер. Това име не се среща никъде другаде освен в този надпис; известни са само четири случая на негови варианти, но в много по-ранно време, в гръцки надписи от ранноелинистическия период (IV-III в. пр. Хр.); сходно по значение и произход е името Corymbus, което е по-често срещано. Съчетаването на римско родово име с гръцко прозвище често е белег за произход от източните части на Римската империя, особено при хора, които не са били римски граждани по рождение, а са получили гражданство по-късно. Но при Марий Кориф последният вариант е малко вероятен, тъй като за войниците в римските легиони е било задължително да са римски граждани. Той е заемал длъжността примипил или първи центурион (главен центурион на първата кохорта в легиона) – най-високата длъжност, до която обикновен човек можел да се издигне в римската войска. Тази длъжност обикновено бележела края на военната служба в годината преди почетното уволнение, но особено изявени примипили били причислявани към конническото съсловие и продължавали кариерата си като офицери. Синовете на примипилите или продължавали по стъпките на бащите си с военна кариера, или заемали длъжности в местната администрация. Първи Италийски легион е основан от император Нерон и в началото на управлението на император Веспасиан, около 70 г. сл. Хр., е прехвърлен в провинция Мизия (по-късно разделена на Горна и Долна Мизия) във военния лагер в Нове (при дн. Свищов, на ок. 50 км от Никопол). Легионът остава в Нове и през следващите векове, поне до средата на V в. сл. Хр., като участва в различни кампании по границите на империята. Негови подразделения са поставяни на различни места в провинцията, а понякога части се изпращат и в други провинции. Възможно е такова подразделение да е имало и в района на Никопол, или пък надписът да е бил пренесен през Средновековието от Нове или от Ескус (при с. Гиген), където също е засвидетелствано подразделение на Първи Италийски легион. Надписът споменава възстановяване на чешма/извор, т.е. реконструкция на по-старо светилище. Изворите били обичаен елемент от светилищата, особено при божества, свързани с природата, и много често наличието на извор било предпоставка за създаване на светилище. Надписът от Никопол не споменава дали около каптирания извор е имало изградени и други съоръжения; вероятно е имало помощни постройки, но е възможно да не е имало голям храм и свещенодействията да са се провеждали под открито небе. Засадените около извора дървета са били част от свещена горичка, която също е сред най-характерните елементи в светилищата на Диана и други божества, свързани с природата. Тези свещени горички (на латински lucus) обикновено били естествени, но се налагало да бъдат поддържани. От друга страна, всяка човешка намеса в свещена горичка била нежелателна, затова дори при най-дребна дейност като подрязване или премахване на изсъхнали и паднали клони и дървета се налагало да се провеждат специални ритуали, за да не се разгневи божеството. Същото се отнася и за ремонтирането на каптажа на извора и чешмата. Вероятно цялата процедура по ремонтните работи и засаждането на дърветата е била съпроводена с процесии и жертвоприношения. Всички дейности са били осъществени под надзора на Марий Диогениан, който носи същото рядко родово име като посветителя Марий Гориф и очевидно е част от неговото семейство, най-вероятно негов син. За разлика от чисто гръцкото Гориф, прозвището Диогениан е от гръцко име (Диоген), но е разширено с латински суфикс (-иан), което свидетелства за по-напреднала романизация и желание (на родителите) за интеграция в римското общество. Диогениан е бил натоварен с организацията и надзора над отговорната работа, свързана с важно светилище и императорския култ, не толкова за да помогне на баща си, колкото за да спечели личен престиж сред местната общност. Тъй като след имената му липсва споменаване на длъжност или принадлежност към военна част, вероятно е бил съвсем млад и не се е стремял към военна кариера като баща си, а се е предвиждало да заема административни постове (които включват и жречески длъжности, свързани с императорския култ) в някой от римските градове в региона.