1 )

1 )

В този епитаф на места се появяват дактили и ямби там, където се търси известно извисяване на мисълта и стила; по този начин изразът придобива поетичен характер, а метричните последователности възникват като страничен резултат от това. Надписи от този тип се наричат „коматични“ (commatica). Алитерацията като средство за акцент е характерна за латинския език още от времето на Плавт. Тук се среща добър пример за нея във фразата hic .. hunc humavit parvulum – „тук този малък беше погребан от своя баща, останал сам“. Следващото изречение, cuius .. dolet, е донякъде странно. Изглежда, че то означава: „(бащата), погълнат от скръбта по него, страда от (гледката на) дневната светлина“. След името, титлата и положението на посвещаващия (Ulpius .. pater), последното изречение е особено наситено със смисъл: a quo sibi sperabat – „от когото той се надяваше (самият той) да получи погребални почести“. Тази идея („по-скоро аз трябваше да бъда [погребан]“) е често срещана в епитафите. [Войн Неделкович]