1 )

1 )

Погребалните надписи често ни информират за последната длъжност, която един римски ветеран е заемал в армията. В надписа имаме ueteranus ex mensore tritici, бивш войник, който "се пенсионирал от длъжността измервач на пшеница". Много надписи завършват с философско послание или някаква мисъл. В този случай посланието е двояко. Първата част е дадена от гледна точка на починалите: Quod nescientes accepimus, inuiti reddidimus - И каквото получихме, без да осъзнаваме, връщаме, без да желаем, т.е. животът. По отношение на втората част, Ταῦτα, "Това е!", виж IMS 1.71 (Който е изцяло на гръцки), където формулата есмислово пълна - "Това е всичко", "До това се свежда животът". Надписът съдържа нестандартни фонетични изписвания - memoria вместо memoriam и fabrikabimus за fabricauimus. Такива изписвания са считани за простонародни. Формата coniux също е била смятана за по-малко правилна от coniunx (но не толкова простонародна, колкото coiux). В значението „надгробен паметник“ memoria е „епиграфска дума“ и то сравнително често срещана. Класическият литературен латински не я използва в този смисъл преди християнските автори от IV в. Глаголът fabricare (-ari) „изграждам, строя“ (на паметник), за разлика от facere или ponere, не е особено чест в епитафите, но все пак има няколко десетки засвидетелствани употреби из цялата империя; по-специално изразът memoriam fabricavit се среща в надпис от Арабия (AE 1913.145). В нашия надпис „изградил“ вероятно е най-точната дума: надписната плоча най-вероятно е била само една част от по-голям монумент. [Войн Неделкович]