Легенда за Града на победата

- Виж този паметник, драги, и кой го е правил попитай:в мъка по мен Хермоген, и от жалост към нашата рожбаТекла, с къдриците чудни - отне я съдбата всесилна.Без да е сватба видяла, без с мъж да е ложе делила,без да е страст преживяла, тя чиста при Бога отиде.Ако поискаш и мен, и сина ми по име да знаеш,слушай, приятелю: бе Демостен мое чедо сърцато,аз съм Матрона, градът на Победата бе ми родина.

- Ето, четвърти по ред до сина си и аз бях положен.

Летен следобед в Августа Траяна

Летен следобед в Августа Траяна. Топло е и почти няма хора – само няколко души се мяркат зад колоните на стоата, където явно са намерили убежище от парещите лъчи на юлското слънце. Дори пред храма няма движение. Две момчета – едва ли имат шестнайсет, излизат от гимназиона – по това време завършват занятията. Явно не бързат за никъде.

Звездичката от Каменово

Нима има човек, който може да остане безразличен пред този печален надпис?  Преди 1800 години близките на малкото момиче издигнали олтар в нейна памет.  Навярно често ходели там, за да си спомнят за нея.  Да оставят храна, вино и дарове, както правим и днес на Задушница. 

Гласът на Прима

Да имаш сестра, която е превърната в звезда от богинята Афродита, звучи като страхотно предимство. Докато всички други роднини спорят кой ще наследи овощната градина, ти можеш просто да посочиш небето и да кажеш: „Е, аз пък имам сестра сред звездите! Нищо друго не ми трябва“.

Скръб, излята в стихове

Знаете ли какво е центон? Чели ли сте някога или опитвали ли сте да напишете такава? Латинската дума cento означава „закърпена дреха“ и същата идея на древногръцки е изразена с думата κέντρων. И двата термина се използват и за описание на стихове, съставени от части от поеми на други автори.

Каменен свидетел на живота и паметта

На уединено място близо до Добри дол — където клоните и тревите шумолят на вятъра, а земята все още пази вековни спомени — е открита мраморна стела, изправена с тихо достойнство. Изработена в началото на II век сл. Хр., нейното присъствие е отеквало в сърцето на Римска Македония, подчертавайки значението на Скупи като римска колония, чиито простори и villae rusticae са се простирали далеч отвъд административния център на града, някога изпълнен с жизненост.

Разкриване на наследството: Eврейската общност в Стоби

В северната част на древна Македония, при сливането на реките Църна и Вардар, някога се е намирал град Стоби. Римският историк Тит Ливий вече споменава Стоби в своите исторически трудове като стар град. Благодарение на стратегическото си положение на кръстопътя на важни търговски пътища, Стоби се развива в значителен икономически и културен център, а по време на Римската империя е имал статут на муниципиум. Сред многото общности, които са живели в този космополитен град, еврейската общност е оставила дълбок отпечатък върху историята му.

Антестия Фуска и семейството ѝ в Стибера

В края на 19-ти и началото на 20-ти век любопитни учени започнали да посещават селата на Македония. В района на село Чепигово, близо до Прилеп, те започнали да забелязват фино изработени мраморни парчета, лежащи на повърхността на земята, и няколко други, вградени като сполии в местната селска църква. По този начин те научили, че някога там е имало град, наречен Стибера, точно както древните историографи Страбон и Стефан Византийски са писали много векове по-рано. Около мястото започнали да се появяват и фрагменти от статуи на мъже и жени в размер над еестествения.

Прочутият добродетелен гражданин на Лихнидос

Лихнидос, градът, известен днес като Охрид, достига най-големия си разцвет през късноелинистическия и ранноимперския период. В онези древни времена, когато Рим управлявал света, над Лихнидос царувал Pax Romana - мир, който не бил тишина, а по-скоро самото дихание на живота. Неговите хора живеели свободно, libera gens. Макар и далеч от ехтящия марш на легионите, Лихнидос се намирал по протежение на Виа Егнатия, голямата артерия, свързваща Изтока и Запада. По този път минавали търговци, носещи коприна, мъдреци, носещи книги, и поети със своите стихове - всеки оставял след себе си дума, мисъл, проблясък светлина.

На осмия ден на Тауреон

Този град, забутан на брега на Евксинския понт, с бели мраморни храмове и каменни улици и стени, които дълго пазят топлината на лятното слънце, е моят дом. За толкоз години тук няма плочка, по която кракът ми да не е стъпвал. Седефените миди са се вдълбали в камъните и градът ни блести под слънцето.